ОРЍЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Оризов. Листоножките загризаха оризените семенца още при поникването им. П. Бобев, ГЕ, 45. Донесоха яденето и хляба. Награкаха [войниците] около баките плътно, по десетина: тъмни купчини, мълчаливо сърбащи оризената каша. М. Кремен, Б, 23. В този шкаф дядо заключваше парите — книжни и железни, — шапките си от оризена слама, която се наричаше гарсонетка. С. Северняк, ИРЕ, 210.
— Друга (диал.) форма: о р и з я н.