ОРЍНУВАМ, -аш, несв. (остар.); орѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. орѝнат, св., прех. Диал. Оривам. оринувам се, орина се страд.

ОРЍНУВАМ СЕ несв. (остар.); орѝна се св., непрех. Диал. Оривам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)