ОРЍСУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.);орѝсам, -аш и (диал.) орѝша, -еш, мин. св. орѝсах, св., прех. Орисвам. орисувам се, орисам се, ориша се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
