О̀РЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Орлов; орлин, орлинен, орлишки. Сър Роберт Пил с орлево око отдалеч видяше и познаваше что мини някое си ново изобретение или изтъщение. Й. Груев, СП (превод), 38-39. Ту там се мерне той под зидове високи, / ту застои се пак сред камнния двор, / на пушката опрян, и вперя орлев взор / в небесни висини. П. П. Славейков, КП ч. III, 44.