ОРЛЍЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел. от орел. Стори ме, Боже, престори / на каква годе гадинка / на сиво бяло орлище, / високо да си подхвръквам / и да ме имат загубен. Нар. пес., СбАД, 15. Си покани [врабецът], си пособра / сто сватове сколовранци, / .. / орлищата побратими. Нар. пес., СбБрМ, 21.