ОРНАМЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до орнамент, свързан е с орнамент; орнаментален, орнаментов. В развитието на стила рококо в Бавария освен самото творчество на Кювлиев в значителна степен са допринесли и издадените от майстора тридесет свезки с орнаментни образци, които започват да излизат от печат от 1738 година нататък. М. Бичев, АНВ, 510. На други [книги] може да се види излишно и безцелно — да се изнасят, редом с орнаментните заглавки, не само букви, а и преносни или дори препинателни и титлени знаци. Н. Райнов, Р, 1926, бр. 206, 4. „Водни знаци“ стоят на места от хубави и правилни звездни форми, на големина колкото еднолевова нашенска монета, а други пък са елипси с орнаментни линии из вътрешността им. РН, 1911, кн. 5-6, 129.