ОРНАМЕНТИРО̀ВКА, мн. няма, ж. Книж. Рядко. 1. Орнаментиране.

2. Самите орнаменти, поставени на нещо.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.


Източник: Речник на българския език (онлайн)