ОРОГОВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; ороговèя, -èеш, мин. св. ороговя̀х, прич. мин. св. деят. ороговя̀л, -а, -о, мн. ороговèли, св., непрех. Спец. Рядко. Вроговявам се. Липсата на витамин А засяга почти целия организъм. Лигавиците на носа и трахеята започват да ороговяват, намалява се отделянето на слюнка. Вл. Харалампиев, ПСС, 91. Най-горните клетки на многослойния епител са плоски. Те постепенно ороговяват, умират и се отделят от кожата като малки люспици. Анат. IХ кл, 106-107.