ОРОГОВЯ̀ВАНЕ ср. Спец. Рядко. Отгл. същ. от ороговявам; вроговяване. Недостатъчното снабдяване с витамин А води до ороговяване на епителиалната тъкан и отслабване на защитните функции на лигавиците. Б. Банков и др., ВВ, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)