ОРТОДО̀НТИЯ, мн. няма, ж. Мед. Дял от стоматологията, в който се изучават отклоненията от правилното развитие на зъбите, челюстите и лицето и начините за премахване на деформациите.

— От орто— + гр. ὀδούς, —ὁντος 'зъб'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)