ОРУ̀ЖЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оружа1 като прил. Остар. и диал. Въоръжен; оръжен.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1888.
ОРУ̀ЖЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оружа2 като прил. Диал. 1. За кон — оседлан. Кониете ти оседлани, / оседлани оружени, / рътките ти увезани. Нар. пес., СбНУ III, 23.
2. Нагласен, пременен. Да разбием Будим града, / да извадим бяла Станка / пременена, оружена, / цървен чумбер прикриена. Нар. пес., СбВСт, 88.