ОРУ̀ЖУВАМ, -аш, несв.; ору̀жа2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Приготвям кон с такъмите му; оседлавам, натъкмявам, оружам. Да кой че се, бре, юнак наймети [наеме] / да отиде у Свилена града, / да си фане Янови синове, / .. / Кога дочу Църна арапина, / .. / три дни си е коня оружувал, / и три дни се оно посребровал. Нар. пес., СБНУ ХLIII, 229. оружувам се, оружа се страд.