ОРЪДЀЕН, -èйна, -èйно, мн. -èйни, прил. Който се отнася до оръдие (в З знач.). Битките [край Плевен] са денонощни и по невидими пътища тук, в сърцето на Тракия, отекват техните оръдейни изстрели. К. Странджев, ЖБ, 66. Оръдеен лафет. Оръдейна стрелба. Оръдейно обслужване.