ОРЪЖЕНО̀СЕЦ, мн. -сци, м. 1. Истор. През Средновековието — слуга, който носи оръжието на рицар, благородник или цар. На двайсет и първата си година аз, дъщерята на барон де Сасенаж, влязох в престъпна връзка с неговия оръженосец. В. Мутафчиева, СД, 280.
2. Прен. Много предан помощник.