ОРЪ̀ЖНИЦА ж. Остар. Оръжейна; оръжейница, оръжарница. В нихна è шепа и най-големий индийский арсенал (оръжница) и почти по-добре гърмят от англичани. Бълг. дн, 1857, бр. 9, 35-36.

— Друга форма: о р у̀ ж н и ц а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)