ОРЯ̀ЗУВАМ, -аш, несв. (остар.); орèжа, -еш, мин. св. оря̀зах, св., прех. Орязвам. орязувам се, орежа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)