ОСАКАТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от осакатя като прил. 1. Който е сакат, който е с физическо увреждане на крайник. Осакатеният човек ходеше с патерица.
2. Прен. Който е непълен, повреден, без някаква съществена част от своята форма или същина. Осакатена статия. Δ Осакатен образ на герой.