РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ОСАКАТЯ̀ВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осакатявам¹ и от осакатявам се.

ОСАКАТЯ̀ВАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осакатявам².

Източник: Речник на българския език (онлайн)