ОСВЕТЛЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. 1. Осветител. На червената писта пред главната трибуна са издигнати дървени подиуми, върху които са поставени тъмносините тепихи.. Осветлителите монтират прожектори над тепихите. ВН, 1958, бр. 2126, 2. Лабораторна работа № 6. Изследване явлението отражение на светлината от плоско огледало. Необходими уреди и материали: 1. За светлинен източник — осветлител, вземаме електрична лампичка от 2,5 волта или обикновена свещ. Физ. VII кл, 91.
2. Рядко. Лице, което пояснява, разяснява нещо, прави нещо да стане ясно, разбираемо. Социалдемократическата партия се явява в своята роля на осветлител и организатор още при първите прояви на работническото движение. Г. Георгиев, Избр. пр, 489.