ОСВЕЩЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от освещавам1 като прил. Остар. Осветен2. А бабичките и момчетата изнасят из черковата освещената пшеница, която е смешана с мед. Л. Каравелов, Съч. II, 4.
