ОСЕЗА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който служи за осезание. Осезателен нерв.
2. Който се получава, добива чрез осезание. Осезателни усещания.
3. Прен. Който се усеща, възприема, чувства като твърде голям, твърде значителен. Там имаше и други няколко по-къси и по-здрави пръчки за по-осезателни наказания. Д. Талев. Осезателна разлика. Осезателна помощ.