ОСЀКНУВАМ, -аш, несв. (остар.); осèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. осèкнат, св., прех. Диал. Осеквам. осекнувам се, осекна се страд.

ОСЀКНУВАМ СЕ несв. (остар.); осèкна се св. непрех. Диал. Осеквам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)