ОСЕЛЯНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оселеня като прил. Рядко. Който е станал селянин. Бай Цанко, клисурец родом, но отдавна заселен и оселянен в това село, беше простодушен, с весел нрав. Ив. Вазов,
