О̀СЕМ, -тè и (диал.) -тя̀х, числ. бройно. 1. Числото 8. а.) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Осем и осем е шестнадесет. Δ Осем и две е равно на десет. Δ Дванадесет без осем е четири. Δ Осем по пет прави четиридесет. б.) В съчет. със същ. За означаване на количество от толкова конкретни предмета. Разделиха се на осем групи. Осем стола. Осем пъти. в.) Разг. В съчет. с числ. бройно с е д е м, д е в е т: с е д е м-о с е м, о с е м-д е в е т. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Седем-осем километра. Осем-девет ябълки. ● Самост. или в съчет. с ч а с а̀. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ или от средата на деня. Ще се върна точно в осем. Δ Ще пътувам утре в осем часа.
2. Като същ., ср. Писменият белег, цифрата 8 (VIII). Напиши цифрата осем. Арабско осем. Римско осем. ● В съчет. със същ. н о м е р. Трамвай номер осем. Протокол номер осем. Осемте. Разг. За възраст — осем години. Децата вече могат да четат, пишат и смятат, щом достигнат осемте.
◊ На девет се качих, на осем не слизам. Разг. Ирон. Не умея да си правя сметката. На осмото небе съм. Разг. Чувствам се много доволен, щастлив.
— Други (остар. и диал.) форми: о̀ с у м, о̀ с ъ м.