ОСЕМЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; осеменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Оплождам домашно животно. осеменявам се, осеменя се страд. В списъка му [на разплодния жребец Урази] са записани 130 най-отбрани кобили. Но в търсене на голямата печалба собственикът решил, че кобилите ще се осеменяват по изкуствен път. П, 1991, бр. 6, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)