РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

О̀СЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ясенов. Баща ѝ сечеше осенови дървета за вретена. Й. Йовков, СЛ, 7.

Източник: Речник на българския език (онлайн)