ОСИГУРО̀ВКА ж. 1. Договор със застрахователен институт, при който дадено лице (фирма) прави периодични парични вноски, срещу които след изтичане на определен срок или при злощастни обстоятелства получава определена сума; застраховка.
2. Разг. Парична сума, получена от такъв застрахователен договор; застраховка. // Отделна периодична вноска, определена в застрахователен договор; застраховка.
3. Само ед. Прен. Предпазване от нещо неблагоприятно, нежелано. В действителност си мислеше, че ако го приемеха, ще трябва волю-неволю да изпълнява добросъвестно задълженията си на партиен член. За осигуровка снижи светкавично успеха си и посещенията на лекции, особено на тези, които водеше заместник-ректорът. И. Велчев, КЕЛ I, 14.