ОСИПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; осиптèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. осиптя̀л, -а, -о, мн. осиптèли, св., непрех. Остар. и диал. Пресипвам; осипвам, осипнувам. Гласът им [на туберколозните] често осиптява, без да имат кихавица, и някога загубват съвсем гласа си. С. Доброплодни.