ОСЍРАМ, -аш, несв.; осера̀, -èш, мин. св. осра̀х, св., прех. Разг. Грубо. За човек или животно — като се изсирам, покривам с изпражнения нещо; посирам, насирам. Орала крава и осрала ралото. Осрала си крава опашката, че иска и другите да омаца. Погов. Н. Геров, РБЯ III, осирам се, осера се страд. и възвр.
ОСЍРАМ СЕ несв.; осера̀ се св., непрех. Разг. Грубо. 1. Като ходя по голяма нужда, се покривам с изпражнения.
2. Прен. Излагам се, компрометирам се с някаква постъпка или с поведението си; насирам се.
◊ Осирам си / осера си калците. Диал. Вулг. Излагам се по своя вина, сам ставам причина да се изложа.