ОСЍРАМ, -аш, несв.; осера̀, -èш, мин. св. осра̀х, св., прех. Разг. Грубо. За човек или животно — като сера, покривам с изпражнения нещо; посирам, насирам. Докато тичам към клозета, осирам коридора. ЛВ, 2000, бр. 41-42, 14. Осрала си крава опашката, че иска и другите да омаца. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 13.
2. Прен. Провалям, обърквам нещо. Съдията осра мача. Вл. Досев, МРМ, 124. осирам се, осера се страд.
ОСЍРАМ СЕ несв.; осера̀ се св., непрех. Разг. Грубо. 1. Като ходя по голяма нужда, се изцапвам с изпражнения. Тази циганка никога в живота си не е видяла такъв лобут: осра се, та се опика. М. Кънчев, В 2006, 288. Миришеше на урина, защото се напикаваше. Човек, след като спре да се напикава, се осира. Хр. Стоянов, ВР, 372.
2. Прен. Излагам се, компрометирам се с някаква постъпка или с поведението си; насирам се.
◊ Осирам си / осера си калците. Диал. Вулг. Излагам се по своя вина, сам ставам причина да се изложа.