ОСИРОМАША̀ВАМ1, -аш, несв.; осиромаша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя някого да стане сиромах. осиромашавам се, осиромаша се страд.
ОСИРОМАША̀ВАМ2, -аш, несв.; осиромашèя, -èеш, мин. св. осиромаша̀х, прич. мин. св. деят. осиромаша̀л, -а, -о, мн. осиромашèли, св., непрех. Ставам беден, сиромах. — Обраха ни, обрали ни са! — викала добрата жена... Осиромашахме, пропаднахме, изгубихме се. Л. Каравелов. Приличаше на някой стар благородник, осиромашал и изпаднал в чужда среда. Й. Йовков.