ОСИРОТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; осиротèя, -èеш, мин. св., осиротя̀х, прич. мин. св. деят. осиротя̀л, -а, -о, мн. осиротèли, св., непрех. 1. Ставам сирак, оставам без родители или само без баща или без майка. Една от оплаквачките изреждаше жаловито достойнствата на покойника, друга питаше кой ще се грижи за лозето и тютюновата му нива, трета оплакваше осиротялото му семейство. Д. Димов. Осиротели деца, бездетни и челядници идат да се кланят с молитва на Светия гроб и да омият лицата си с благословена вода. Елин Пелин.
2. Оставам сам, без децата си. Вечер всичко ще се прибере,.. а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки. Елин Пелин. // Оставам сам, без близки в света.
3. Прен. Оставам пуст, празен. Всичко, що е станало до сега в моята осиротяла душа, и добро и свято — всичко е твое. Л. Каравелов. По това време полето осиротяваше, хората изведнъж го оставяха като чумаво и потъваха в селото — из харманите и по дворищата. Г. Караславов.
ОСИРОТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; осиротя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Правя някой да стане сирак, оставям го без родители или без баща или без майка. осиротявам се, осиротя се страд.