ОСКАНДАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; оскандаля̀, -ѝш, мин. св., -ѝх, св., прех. Поставям някого в скандално положение; опозорявам. Пещерският „велзевул“ тутакси скроил да оскандали Салиева и семейството му. Пряп., 1903, бр. 89, 4. оскандалявам се, оскандаля се страд.
ОСКАНДАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; оскандаля̀ се св., непрех. Оказвам се в скандално положение; опозорявам се.