ОСКЪДЍЯ, мн. -ѝи, ж. Диал. Оскъдица, бедност. Аз съм се учил десет години по медицината.. работил съм като вол, да свърша сред лишения и оскъдия на чужбина. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 140. Заедно с тежките и мъчни дни на Недината болест кака Дина прекара и тежките дни на голяма оскъдия и голямо притеснение. Т. Влайков, Съч. II, 237.
—Друга (остар.) форма: о с к у д ѝ я.