ОСКЪДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; оскъдèя, -èеш, мин. св. оскъдя̀х, прич. мин. св. деят. оскъдя̀л, -а, -о, мн. оскъдèли, св., непрех. Остар. и диал. Ставам оскъден; оскъднявам. Те [училищните настоятелки] настояват да ся купи и снабди училището с всяко нещо в свое време.. чтото във време на учението да му не оскъднява нищо. Лет., 1869, 152. В Испания в начало на десетий век книжевността беше до толкози оскъдяла, щото една библия, посланията на Йеронима и няколко тела на Литургии и Истории на мъчениците често служеха на няколко монастири. ИХЦ (превод), 159. Нека оскъдявам, нека свят ме мрази, / нека свърша никой да ме не погледа — / само недей дава от горчива рана / с окаляна съвест злия път да хвана! Хр. Белчев, Избр. съч. 40.
— Друга форма: о с к у д я̀ в а м1.