ОСМОКРА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от осмокрак. ● Съзвучен епитет към раче. Премени се рако /../ Та па му се жаба, / жаба присмеяла: / — Ой, раче, раче, / раче осмокраче. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 39. Кинисало раче осмокраче, / кинисало дълго мустакинче, / да ми тражит хубава невеста / за своего сина осмокрака. Нар. пес., Христом. ВВ II, 248.