ОСМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; осмоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Покривам, намазвам, напоявам нещо със смола; насмолявам. осмолявам се, осмоля се страд.
ОСМОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; осмоля̀ се св., непрех. За органична течност — ставам, превръщам се в смола при контакт с въздуха. При нараняване от стъблото и клоните [на черешата] изтича лепкаво вещество, което след време се осмолява. Бтн VI кл, 1965, 115. От неговата [на кашалота] храносмилателна система се отделя слуз, която на въздуха се осмолява и втвърдява. Д. Славчев и др., БМ, 55.