ОСМЪРТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; осмъртя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Причинявам смъртта на някого; убивам. Обикна ме живота и ме сам / на волята си първожрец направи... / Обикна ме — в смъртта да ме прослави / и осмърти ме жив во своя храм! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 138. осмъртявам се, осмъртя се страд.