ОСМЪРТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от осмъртявам и от осмъртявам се. Ако ли е неблагонадежден [избирателят], бюлетината му се скъсва, а самия избирател го изхвърлят навън, през прозореца или по стълбата, с главата надолу. Осмъртяването не е задължително. Ал. Константинов, Съч., 55.