ОСНЕЖЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оснежа като прил. Който е покрит със сняг; заснежен. Перонът е пуст и тъмен.. Изпъкват оснежени дървета, телеграфни стълбове, заледен път. К. Константинов, ПЗ, 8. През одимени прозорчета гледахме / вън оснежения път. Е. Багряна, ВС, 23. ● Обр. На годините, на скърбите под твара / клюмна ми главата оснежена. Ив. Вазов, Съч. III, 235.