ОСО̀ЛВАМ, -аш, несв.; осо̀ля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Осолявам. Осолвам риба. осолвам се, осоля се страд. — Както чорбата не се осолва само от погледа на солта, така и зачатието на човека не може да стане само с погледа на мъж. Елин Пелин, Съч. I., 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)