ОСРЕДНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от осредня като прил. Който се възприема като среден по величина за даден вид неща. Разликата между моментната стойност на скоростта в дадена точка се нарича.. скорост на пулсацията. Ст. Станчев, Х, 144. Ако осредним във времето различните действителни пулсиращи скорости, ще получим осреднената скорост в напречното сечение. Й. Ганчев, Х, 74.