ОСТА̀Л, -а, -о, мн. -и и -лна, -лно, мн. -лни. Остар. и диал. Прич. мин. св. деят. от остана като прил. Останал. Океанът от мъгла продължава да ме загражда отвсякъде и ми остаяше само островчето, разделено от осталия свят. Ив. Вазов, Съч. ХV, 83. Там и днес, както и всегда, е била част земли за възделивание обработена.. но тая част е много малка в сравнение с осталното пространство на полуострова. Г. Кръстевич, ИБ, 65. Гърци ся мяркаха само тук-там като войнишки стражаре.. Осталото бе все сам българин: земледелци и пастири. Б. Димитров, Я I (превод), 43.