ОСТА̀ЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); оста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Оставам; остайвам, останвам. Само петима-шестима души, между тях Кандов, още остаяха и продължаваха огъня. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 158. Че преди години, сякам, три-четири станове ти работеха и сè не остаяше без работа, а пък сега? Т. Влайков, Съч. II, 176. При Георги ще ида — мислеше бай Трифон, — ще си подумаме с него да видим що може да стане. Може и там да се пиша, щом търсят хора овчаре.. Да може да ми намери Георги някоя къщица и на мене, там остаям. Н. Тихолов, ДКД, 96. Девет ще майки да имаш, / хубаво мляко да сучеш. / Агънце жално проблея: / — Пусти остали деветтях, / като я няма майка ми. Ем. Попдимитров, ПМ, 35.