ОСЪДЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на осъдителен (в 1 знач.). Пред стоящия се развива един инцидент. Тук нещата се усложняват поради влиянието на общоприетите ценности, предполагащи осъдителността на поведението на ония, които показват коравосърдечност. А. Грънчаров, ТЖ, 136. Осъдителността на последното твърдение е най-вероятно свързана с мюсюлманската представа, че гибелта в свещената война отключва пред мъченика за вярата райските двери. ГСУФКНФ, 2012, т. 104, 202-203.
2. Склонност да се проявява осъждане, порицание. Медитацията също може да доведе до премахване на осъдителността и формирането на осъзнати реакции към другите. БСП, 2024, бр. 3, 978. Восганян отправя поредно предизвикателство към съвестта и осъдителността, като предлага нееднозначен поглед към всяко едно време. ЛВ, 2019, бр. 32, 9.