ОСЪЩЕСТВЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се осъществи, да стане действителност. Из пътя Гаврил Хлътев излагаше на другарите си плана на запалването, който изглеждаше по думите му тъй възможен и осъществим! Л. Стоянов, Б, 14. Нужен бе конструктор, за да осъществи идеята, ако тя изобщо бе осъществима. Л. Дилов, МСП, 13. Осъществими ли са междупланетните пътешествия? Този въпрос си е задавал всеки. На него днес вече може да се отговори положително. Р. Радулов, ИГ, 120.


Източник: Речник на българския език (онлайн)