ОТ-. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Отдалечаване или отклоняване на субекта или обекта на действието от изходната му точка, напр.: о т п ъ т у в а м, о т п л а в а м, о т л и т а м, о т к а р в а м, о т т л а с к в а м, о т м е с т в а м (с е) и др.
2. Отделяне на нещо, което е част от някакъв предмет или е прикрепено към предмет, напр.: о т ч у п в а м, о т д и р а м, о т д я л в а м, о т к ъ с в а м, о т к ъ р ш в а м, о т р я з в а м, о т л е п в а м, о т ш и в а м и др.
3. Разкриване, разтваряне, отваряне на нещо, обикн. завито, увито, затворено, запушено, завързано, напр.: о т в и в а м, о т г р ъ щ а м, о т м я т а м, о т б у л в а м, о т в а р я м, о т п у ш в а м, о т в ъ р з в а м и др.
4. Изчерпване, отделяне, отстраняване на нещо, което се съдържа, намира в друго, напр.: о т в о д н я в а м, о т т и ч а м, о т ц е ж д а м и др.
5. Прекратяване на действие или състояние, напр.: о т б о л я в а м, о т з в у ч а в а м, о т ш у м я в а м, о т м и р а м, о т м и л я в а м, о т в и к в а м и др.
6. Частично извършване на действие, напр.: о т п и в а м, о т г р и з в а м, о т х а п в а м и др.
7. Извършване на действие, което е предизвикано или мотивирано от друго действие, обикн. противоположно, напр.: о т в и н т в а м, о т в ъ р т я в а м, о т м о т а в а м, о т м р а з я в а м и др.
8. Извършване на действие (при глаголи с частицата с и) колкото е необходимо или до насита, напр.: о т с п и в а м с и, о т и г р а в а м с и, о т я ж д а м с и и др.
II. Именна представка, с която се образуват прилагателни със значение, посочващо начина им на образуване от други думи, напр.: о т и м е н е н, о т г л а г о л е н.