ОТВЀСНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Качество на отвесен. Отвесността на тая постлана с подвижни камъни урва още при първите стъпки ни уморява. Ив. Вазов, Съч. ХV, 62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)