ОТВЍКВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отвиквам1 и от отвиквам се. Противоп. навикване, свикване, привикване. Веднъж навикнеш ли на хубавото, няма отвикване.
ОТВЍКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от отвиквам2 и от отвиквам се.
