ОТВРАТЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на отвратителен. Нему се искаше да прегърне тия странни хора, които тъй страшно го привличаха със своята отвратителност и гордост. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. И широко рекламираната „справедливост“ на буржоазния съд отново лъсна с цялата си отвратителност пред очите на широката войнишка маса. П. Илиев, ВЛВ, 112.