ОТВЪ̀ДБАЛКА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира от другата страна на Балкана, отвъд Балкана, отвъд Стара планина. Отвъдбалканските земи били не само извън контрола на Портата през 1792 г., но често и извън нейното знание. В. Мутафчиева, КВ, 91.
2. Който е от селищата, местата от другата страна на Балкана, отвъд Балкана. Бунтът в Тракия пламнал на 21 април вечерта.. Тази постъпка на отвъдбалканските въстанници била смъртен удар на общото въстание. НБ, 1876, 33, 128.